Най-накрая беше поставено важно начало, касаещо промените в законодателството относно отчитането на продажбите на електроните магазини. Дали са достатъчни тези промени, според мен по-скоро не. Все още в държавната адмнинистрация цари едно неразбиране на плащанията с карти и че в крайна сметка това си е плащане по банков път и като такова то няма как да се скрие. Поради това това според мен изискванията за неиздаване на касов бон при плащане с карта са излишно усложнени и в голяма част неизпълними ако онлайн търговеца продава и в България. За да съм максимално полезен ще се опитам да разгледам всички аспекти на промяната.

Ще разгледам по-подробно измененията в наредбата (Н-18), като за начало ще се спра на изискванията към търговците които получават пари чрез ППП.

В голяма степен новите изисквания към тях всъщност се прилагат от повечето от тях. Трябва да споменем, че както и до сега при получаване на плащания чрез ППП търговците не са задължени да издават касов бон за получените суми. Поради тази причина тези търговци, които получават плащания само чрез ППП и банков превод са освободени от задължението да регистрират своите електронни магазини като СУПТО.

Поради многото и изключително важни промени касаещи данъчното законодателство от началото на 2020 г. малко в страни остана промяната в Закона за ДДС, свързана със специфичната задължителна регистрация, а именно: От началото на 2020 г. на задължителна регистрация по ДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, неустановено на територията на страната, преди извършване на първата облагаема от него доставка с място на изпълнение в страната(чл. 96, ал. 9 във връзка с чл. 95, ал.2 от ЗДДС). На пръв поглед изглежда, че тази промяна в закона не засяга Българските дружества, а само чуждестраните такива, които имат продажби в България.